75. Развитие на музикалните ми способности

Най-скъпите ми часове бяха тези, които прекарвах в приемната му стаичка в разговор по най-различни въпроси. Той ме приемаше с радост и ме държеше с часове. Когато стоях пред Него нямах чувството за личност, а се сливах с някакъв безкрайно красив мир, където исках до остана завинаги. Той ми даваше теми за стихотворения и развиваше творческите ми музикални способности по чуден начин.

Даваше ми стихове, които да поставя на музика, и все ми казваше да пея и работя непрестанно. Ето едно такова стихотворение, което ми даде веднъж:

На ранна пролет млад овчар
със свирка във ръка  
На ранна пролет млад овчар
със свирка във ръка
в планината стадо си поведе,
вакли овци напред вървяха,
с медени звънци звъняха,
плавно се стадото движеше
и тревата поздравяваше:
"Добър ден, сестрици мили,
ето ни при вас на гости
да се порадваме
на новата земя хубава,
где изворите извират,
где реки текат и пеят,
где въздухът е свеж, где върхове се издигат
и на стража стоят".

(Забележка: Беше ми обещано да ми се предадат нотите, но не ги получих. А трябваше да се вкарат към нейния разказ за песните.)

В.К.: Така. Сега, на с. 75 "На ранна пролет". Весела: Да. В.К.: Имате ли нотите на "На ранна пролет млад овчар"? Весела: Не, аз я знам наизуст Учителят ми даде едно листче с негово стихотворение. Подаде ми го и каза: "Превърнете го в песен". И аз, като го прочетох, малко подредих думите и стана: "На ранна пролет млад овчар със свирка във ръка в планината стадо си поведе. Вакли овци напред вървяха, с медени звънци звъняха." В.К.: Да. Весела: И той ми каза: Напишете го в мажорна гама, бодро, слънчево, в мажорна гама. И аз написах песента в български стил със 7/16 ритъм и когато му я изпях на пианото, там имаше и някой друг там слушаше, и каза: "Не му е скроила дрехата много добре". Не е скроила дрехата много добре. Може би този неравен ритъм та-та-та, Учителят каза, че той не е толкова равен, гладък, той иска да пишем с по-гладък ритъм и стана иначе, много така в български дух, обаче, каза: "Както знаете напишете", но каза, че не е скроила дрехата. Това е единственото нещо, за което той ми направи забележка.

В.К.: Така. Вие имате ли я нотиранатази песен? Весела: Не съм я нотирала. В.К.: Спомняте ли си как е мелодията? Весела: Цялата я знам. В.К.: Ще можете ли да ми я изпеете? Весела: Да. В.К.: Да, слушаме ви. Весела пее "На ранна пролет"

На ранна пролет млад овчар
със свирка във ръка
в планината стадо си поведе,
вакли овци напред вървяха,
с медени звънци звъняха,
плавно се стадото движеше
и тревата поздравяваше:
"Добър ден, сестрици мили,
ето ни при вас на гости
да се порадваме
на новата земя хубава,
где изворите извират,
где реки текат и пеят,
где въздухът е свеж, где върхове се издигат
и на стража стоят.

В.К.: Така, значи ние имаме и тази песен фактически. Весела: Да.

Често пъти Учителят ми даваше ключа на пианото в салона и ме изпращаше да свиря композициите си, като идваше да слуша как съм разработила мелодията на някои стихове. Един ден ми даде стихотворението "Изворче" да му съставя мелодия. Каза ми мелодията да бъде в ми минор. Ето думите:

Там горе високо в планината
извира изворче красиво,
то си тихо пее и сърце си лее:
"Като мене друго изворче
така красиво няма, от моите недра
извира чиста жива вода,
кой от мене пие, нов живот добива,
учение обгръща и на работа се хваща."

(Забележка: Беше ми обещано да ми се предадат нотите, на "Изворче", но не ги получих, защото се яви отклонението й и завлече всичко!)

В.К.: По-надолу на с. 75 песента "Изворче". Имате ли и тази песен? Весела: Да. Учителят ми даде друго листче, с думите на "Изворче". И ми каза: "Превърнете в песен". И аз написах "Изворче", някъде съм я нотирала, но мога лекичко да я изпея. В.К.: Да. Може леко да я изпеете. Весела пее "Изворче":

Там високо в планината
извира изворче красиво,
то си тихо пее и сърце си лее:
"Като мене друго изворче
така красиво няма, от моите недра
извира чиста жива вода,
кой от мене пие, нов живот добива,
учение обгръща и на работа се хваща.